Connecting The Transactional Analysis Community Worldwide
We would like to thank Sezgin Bekir, PhD for his kind assistance in preparing the following abstract translations, he can be contacted at: [email protected]. Sezgin is a Researcher and Postdoctoral Fellow of the National Programme for Young Scientists and Postdocs at the Institute for Population and Human Studies – Bulgarian Academy of Science. He is currently undertaking training to qualify as a transactional analyst (in psychotherapy) and provides private sessions for individuals and groups.
Бихме искали да благодарим на д-р Сезгин Бекир за помощта при превода на резюметата на български език. С него може да се свържете на електронна поща: [email protected]. Сезгин е изследовател и постдокторант по национална програма “Млади учени и постдокторанти” в Института за изследване на населението и човека –Българска академия на науките. В момента той се обучава, за да се сертифицира като транзакционен аналитик (в психотерапия) и провежда индивидуални сесии за лица и групи.
© 2020 Джанпаоло Бенедети, Енрико Бенели и Мариявитория Занчета
https://doi.org/10.29044/v11i1p13
Резюме
Позовавайки се на добавянето на бърнаут синдрома в МКБ-11, авторите правят преглед на литературата и предлагат комбинация от концепции на транзакционния анализ със системно-психодинамични, когнитивно-поведенчески и логотерапевтични перспективи, за създаване модел на триизмерен седмоъгълник, в който всеки връх представлява измерение на състоянието на бърнаут синдрома: когнитивно, поведенческо, мотивационно, емоционално, соматично, релационно и екзистенциално измерение. Те посочват как симптомите „тук и сега“ са репрезентации на преживяванията „там и тогава“ и демонстрират как тези елементи могат да бъдат представени в системата на сценария, разработена от О’Рейли-Кнапп и Ерскин ( O’Reilly-Knapp, Erskine, 2010). Впоследствие авторите комбинират този модел с 12-стъпковия модел на Фройденбергер и Норт (Freudenberger and North, 1992) в един общ опростен модел, състоящ се от пет фази: на медения месец; на подтискане, на отричане; на дехуманизация и на изгаряне. Авторите разработват схема за оценка на бърнаут синдрома (Burnout Assessment Chart , BAC) и полуструктурирано интервю за оценка на бърнаут синдрома (Burnout Assessment Interview ,BAI). В статията е описано и приложението на модела чрез представяне на случай на 56-годишен клиент от мъжки пол в Швейцария. Авторите посочват ограниченията на използването само на един случай, но въпреки това предполагат, че представеният модел може да се използва при разработването на наръчник за работа с бърнаут синдром, като различните фази го правят приложим за различните области на приложение на ТА.
© 2020 Джулия Гулиелмети и Енрико Бенели
https://doi.org/10.29044/v11i1p32
Концепцията за психичните разстрайства се описва като обосновка за необходимостта от подход за работа с лица, които не осъзнават своите страдания и затова не са в състояние да опишат проблемите си чрез инструменти за самооценка. Използването на номотетичен подход, използващ самооценъчни методики или стандартизирани клинични инструменти, се сравнява с идиографическия подход за работа с такива лица. Използва се случай, за да се илюстрира разработването и първото приложение на косвено генерирано измерване на резултат (Proxy-Generated Outcome Measure, PGOM), който позволява на клиницистите, наблюдателите и изследователите да проследят индивидуалното разбиране за основните страдания на клиента и промените, настъпили по време на психотерапията. Представено е и сравнение с номотетичните оценки на резултата.
© 2020 Пьотър Юсик
https://doi.org/10.29044/v11i1p64
Благодарим на предишните издатели за разрешението да публикуваме повторно тази статия, която преди това е публикувана като Jusik, P. (2017) Formal and Informal Use of TA Counselling in Education. Edukacyjna Analiza Transakcyjna, 6, 67-85. Запазихме структурата и препратките на оригиналната статия.
Обобщение
В тази статия се разглежда теорията за ролите, за да се изяснят разликите между преподаватели и консултанти, които използват транзакционен анализ като метод за концептуализиране на работата си в подкрепа на растежа и развитието на учениците. Преподавателите се разглеждат като фасилитатори на растеж, който е резултат от придобиване на знания, умения и разбиране, докато консултантите се фокусират върху растеж, който е резултат от самоанализ, базиран на преживявания по време на взаимоотношенията с консултанта. Освен това консултативните интервенции могат да бъдат разграничени на формална и неформална работа, което показва значителните разлики по отношение на договор, роли, нива на ограничаване и поверителност. Няколко модела за работа чрез транзакционен анализ са описани в контекста на формалните и неформалните интервенции. Представени са съответни казуси, за да се покаже как концепциите се прилагат в образователна среда. Авторът предполага, че консултантите по транзакционен анализ трябва да повишат осведомеността си за ролите, които заемат, и тяхната способност да отчитат различията в ролите ще направи техните интервенции по-надеждни.
https://doi.org/10.29044/v11i1p75
Благодарим на предишните издатели за разрешението да публикуваме повторно тази статия, която преди това е публикувана като Jusik, P. (2018) Strokes, games and learning in groups. Edukacyjna Analiza Transakcyjna, 7, 27-36. Запазихме структурата и препратките на оригиналната статия.
Потребността на учащите се от знаци на признание играе ключова роля за подобряване на резултатите от обучението и емоционалната грамотност в групи. Учителите и фасилитаторите могат съзнателно да отговорят на нуждата на учениците си от признание, като обръщат внимание на груповата култура и създават отзивчива среда чрез моделиране. Когато потребността на учениците за знаци на признание не е задоволен, те започват да играят психологически игри. Учителите могат да реагират адекватно, като наблягат на различните роли във взъимоотношенията в модела на драматичния триъгълник. Освен това концепциите на ТА са по-ефективни, когато се прилагат в контекста на взаимоотношенията, тъй като в противен случай интервенциите се превръщат в безплодно, опростено и формално начинание. В някои групи може да се наблюдава феномен на фиксация на ролите, когато даден индивид представя проблем, който колективно се избягва от другите членове. Когато това бъде осъзнато от групата, тя може да продължи напред. Като цяло учащите се успяват, когато получат подходящи знаци на признание и разрешения, които подпомагат техния растеж и развитие.
© 2020 Индранил Митра
https://doi.org/10.29044/v11i1p80
В индийската философска система Веданта човешкото същество се описава от гледна точка на пет концентрични обвивки, обграждащи вътрешното ядро – моделът Панча Коша (Пет обвивки). Този модел влияе върху транзакционния анализ, доколкото хвърля светлина върху функциите на его състоянието Възрастен и също така предлага процес, чрез който може да се постигне автономност. В статията се обсъждат и разглеждат различни концепции на Веданта, които могат да имат отношение към TA. Представен е моделът на Веданта его състояния, в сравнение с класическия модел на TA. Естественият стремеж за интимност и растеж (Physis) е представен от гледна точка на прозрения от Веданта. Обсъждат се практическите приложения на модела и как той може да се използва за личностно израстване и духовен напредък.
© 2020 Адриана Монтейро
https://doi.org/10.29044/v11i1p58
Първоначално тази статия е публикувана на португалски език като Sinto, logo Sou -um estudo sobre o significado das emoções e suas funções. Revista Brasileira de Análise Transacional XXI, 2011, n.1, 29-41 и е препечатана тук с любезно разрешение на UNAT-BRASIL -União Nacional de Analistas Transacionais -Brasil.
Емоцията не е понятие, което може да бъде точно определено, дори и ако на ежедневен език се отнася до афективни състояния. Теорията на транзакционния анализ, създадена от Берн и получила развитие от неговите последователи, е пропита с концепцията за емоциите. За да се хвърли повече светлина върху тези въпроси, настоящата статия се спира на биопсихологията на емоциите, разглеждайки техните цели и функции, като се отчитат и постиженията на невронауките. Ние се позоваваме на автори, които са направили теоретичен преглед на транзакционния анализ от гледна точка на биологията и психологията, като Алън и Хайн (Allen and Hine). Също така включихме автори като Райх и Левин (Reich and Levine), които се занимават с психотелесния подход, заради техния значителен принос както за разбирането на това как системата на сценария се проявява в тялото, така и за разглеждането на възможността за разработване на систематичен психотелесен подход в рамките на процеса за отстраняване на замърсявания от Възрастния. В заключение отбелязваме, че няма разрушителни емоции. Разрушителен е начинът, по който човек се научава да се справя с чувствата,усещанията и емоциите. А работата върху емоциите е работа върху житейския сценарий.
© 2020 Alaa MHD Тайсир Морад
https://doi.org/10.29044/v11p4
В настоящата статия е описано проучване за влиянието на его състоянието Възрастен и емоционалната стабилност върху резултатите от програма за обучение, базирана на концепциите от транзакционен анализ при 36 ученици в юношеска възраст (и 36 ученици в контролна група), реализирана в училище в Дамаск. В процеса на провеждане на изследването бяха използвани съществуващи и нови инструменти от транзакционния анализ, включително колело на его-състояниета, скала за решаване на проблеми, измерване на его състоянията, кратка скала за измерване на емоционалната стабилност и жаневското колело на емоциите. Резултатите показват различия в его-състоянията Възрастен , Естествено Дете и личностната черта емоционална стабилност, както и различия в его-състоянията Обгрижващ Родител и Адаптирано Дете при момчетата и момичетата.
© 2020 Патрик Уайтхед
https://doi.org/10.29044/v11i2p3
Използвайки моделите за его състоянията на транзакционния анализ (Berne 1961, 1964), авторът предлага типология на учените и 14 типа диаграми, базирани на интегрирани его състояния, замърсен Възрастен и единични его състояния с двойно изключване. Типологията е представена като най-новата в т.нар. психология на науката, чиито образци включват Томас Кун (1962/2012) и Абрахам Маслоу (1969). Психологията на науката се разграничава от философията и теорията на науката и се фокусира върху проучване на съществуващите изследвания за личността на учените. От основно значение е очевидното разделение между учен и практикуващ в клиничната и консултативната психология.
Основавайки се на скандалния хит на Feyerabend (1970) за науката, че „всичко върви(става)“, авторът показва как, използвайки модела на транзакционния анализ за типовете учени, коментарът на Feyerabend може да се разбере по три начина: Родител: „Учените не трябва да бъдат толкова сериозни“; Възрастен: „Изглежда, че всичко върви“ и Дете: „Няма правила!“ Само в тяхната интеграция (PAC) може да се разбере значението на Feyerabend. Същото е и за практикуващия психолог, чиято практика не може да бъде отделена от нейните научни основи. Авторът завършва, като използва представената типология, за да предложи, как едни и същи категории, прилагани към практикуващите, могат да обяснят техните отговори при изследванията.
© 2020 Фиоренцо Лаги, Джузепе Креа, Клаудия Филипони и Джорджо Кавалеро
https://doi.org/10.29044/v11i2p14
В отговор на необходимостта от повече обективност, Loffredo, Harrington, Munoz & Knowles (2004) разработват Ревизирана версия на въпросника за его състоянията (ESQ-R) с 40 айтема, който е съкратен вариант на оригиналниата версия от 60 айтема (Loffredo & Omizo, 1997). Настоящото проучване оценява италианска версия на скалата ESQ-R, попълнена от извадка от 483 лица (204 мъже и 279 жени) и демонстрира приемлива конструктивна валидност и надеждност на неговите пет подскали: Нормативен Родител, Обгрижващ Родител, Възрастен, Естествено Дете и Адаптирано Дете. Експлораторните факторни анализи потвърждават пет факторната структура на оригиналния въпросник. Айтеми с факторни тегла, равни или по-малко от .30 бяха изключени от анализа на резултатите. Допълнително проучване показа, че италианската версия на ESQ-R-I с 33 айтема има добра конструктивна валидност като инструмент за измерване на петте его състояния според теорията на транзакционния анализ. В статията са направени и предложения за бъдещи изследвания.
© 2020 Реджина Берард
https://doi.org/10.29044/v11i2p25
Диагностиката на его състоянията е първата стъпка, коята се предприема от транзакционите аналитици при разработването на план за интервенция. Теорията за множественната интелигентност може да помогне с това да даде възможност за разпознаване на способностите и компетенциите, които клиентът вече има, и как его състоянието Възрастен може да бъде изчистено от замърсяване и енергизирано. Настоящото изследване обсъжда връзките между понятията за его състоянията и множествената интелигентност и как това може да помогне за улесняване на диагностиката и клиничната интервенция.
© 2020 Владислав Йорданов
https://doi.org/10.29044/v11i2p41
Авторът описва прилагането на модела „Успехът на кораба“ (Sailship Success, Hay, 2017), основан на теорията на транзакционния анализ, в рамките на проучване и функционален анализ във финтех компания, базирана в България, но с клонове в няколко други страни. Подробно е описан начинът, по който е създаден консултантският проект, неговите цели и използваните методи. Въпреки че дизайнът и резултатите от въпросника също са описани, фокусът е върху това как „Успехът на кораба“ е въведен като метафора по време на интервюта с мениджъри, което води до идентифициране на значително различни перспективи за това дали организацията е по-скоро като мирен кораб или като кораб, който влиза в битка. Другите повдигнати въпроси включват липсата на ясна представа за желаната посока на кораба, липсата на информираност за потенциални заплахи като конкуренти и липсата на каквото и да е осъзнатост, че организацията е част от флотилия от компании.
© 2019 Стивън Б. Карпман, дм
https://doi.org/10.29044/v10i1p40
Съществуват три вида обезценяване на социално ниво, които могат да попречат на връзките и интимността по време на изграждането на взаимоотношения: обезценяване на личността, на смисъла и мотива. Те могат да бъдат препятствие във всяко едно приятелско, семейно, романтично или бизнес партньорство. В тези взаимоотношения се обезценява ОК потенциала на другите за това кои са те, какво казват, защо го казват и какви биха могли да бъдат. Същите процеси на обезценяване на личната ценност, потенциал и надежда се прилагат и на психологическо ниво вътре в транзакционните отношения със себе си.
https://doi.org/10.29044/v10i1p4
Това е статия за генерирането и отстояването на идеи. Тя включва също примери за петте първоначални правила за генериране на идеи на Берн и как те са били успешно използвани от неговите последователи и международната организация, която той е създал, за да защити тези идеи.
https://doi.org/10.29044/v10i1p21
Тази статия допълва оригиналната статия за анализ на драматичните сценарии (Karpman, 1968), в която за първи път в литературата за анализ на сценария в транзакционния анализ бе представена концепцията за драматичния триъгълник, диаграмата на ролите и диаграмата за тяхното местоположение. Както и предишната статия, тази статия за теория на сценария също предлага „възможно най-много нови идеи“ и се явява продължение на наследеният от Берн метод, по отношение на кретивността чрез използване на мозъчна атака, който той преподава на своите последователи в седмичните „вторник вечер“ семинари в Сан Франциско през 60-те години (Karpman, 2014). Новите теории за игрите и сценариите са вплетени в нови комбинации така, за да отворят възможности и да вдъхновят допълнително за създаване на нова теория за сценария. В статията са включени: а) 15 нови драматични триъгълника, включително Палимпсест, триъгълник за повторно взимане на решение, триъгълник за преноса, триъгълник на Фройд, Екзистенциален триъгълник, Минисценарий, Биодинамичен и Дарвинов драматичен триъгълник; б) Анализ на семейните игри, включващ триъгълника за повторно взимане на решение на детето, сценарийни игри, сцена от сценарий, имаго сцени от сценарий, анализ на дисфункционалното семейство; в) Две нови формули за сценария за финално сценарийно разплащане; г) Три нови вътрешни и външни системи за отключване на енергията на сценария; д) Три нови системи за подсилване на сценария: формула на сценария G, формула на сценария P3 и минисценарий; е) Нов тристранен дарвинов инстинкт; ж) Шест нови екзистенциални континуума и з) Четири комбинации от диаграми на три нива за изучаване на сценария.
© 2019 Таня Елизабет Каетано Алвес
https://doi.org/10.29044/v10i2p79
Тази статия се публикува за първи път на португалски език като O Pequeno Professor: Uma Reflexão Sobre a Estrutura, o Desenvolvimento ea Evolução do Adulto na Criança REBAT XXIII-OCTOBER 2014 PG 125-140 и е препечатана тук с любезното разрешение на UNAT-BRASIL -União Nacional de Analistas Transacionais – Brazil. Където е възможно, цитатите са коригирани така, че да отразяват оригинални английски публикации, особено за публикации по транзакционен анализ, които са били преведени на португалски език.
Според концепцията за житейския сценарий, разработена от Ерик Берн, съдбата на всеки индивид се очертава през ранните години от живота. Част от его състоянието Дете, известно като „Възрастен в Детето“ или „Малък професор“, е отговорно за декодирането на света чрез интуиция и аналитично мислене, като по този начин осигурява физическо и емоционално оцеляване на детето. Целта на тази статия е да квалифицира и признае „Възрастния в Детето“ и неговата значимост в изграждането на личността, чрез изучаване на анатомичния, физиологичния и емоционалния сценарий, в който „Възрастният в Детето“ се развива. Авторът предполага, че особената издръжливост и мъдрост, съхранявани във „Възрастния в Детето“, могат да присъстват позитивно в живота на възрастните хора, дори ако събитията, които са го структурирали, са драматични.
© 2019 Джули Хей
https://doi.org/10.29044/v10i2p101
Това е материал, който първоначално е подготвен като встъпителна реч и последващ семинар на конференция, организирана от ITAA / SAATA в Кочи, Индия през август 2018 г. Текстът съдържа обзор на теоретичния принос на автори, живеещи в Индия, в периода между 1993 и 2018 г. В частност, в статията е описан широкият принос на Ос Саммертон и Пърл Дрего (Os Summerton and Pearl Drego), както и преглед на дейностите на отец Джордж Кандатил (George Kandathil) и на други по теми като гуру, етика, универсално съзнание и стратегия на конфликтите. В статията се извличат две теми: практически идеи и модели, културна и духовна същност на индийското общество; разширяване на концепцията за автономност на Берн от три на пет компонента, които са свързани с индийската философия.
© 2019 Виджай Гопал Шринивасан и Ч. Сурияпракаш
https://doi.org/10.29044/v10i2p66
В статията са представени резултати от изследователски проект, проучващ връзките между концепциите за его състоянията от транзакционния анализ и невротизма от модела „Големите пет“ за личността. Извадката включва 192 възрастни индийци (37% мъже, 63% жени), които попълниха въпросник за его състоянията – ревизиран (ESQ-R) и личностен въпросник за модела на „Големите пет“ (BFI). Проверката на линейната корелация по Пиерсън (Pearson Product-Moment Correlation) показва наличие на малка, но положителна корелация между невротизъм и его-състоянията Нормативен Родител и Адаптирано Дете и малка отрицателна корелация между невротизъм и Обгрижващ Родител, Възрастен и Естествено Дете (всички корелации са значими при ниво r ≤ 0,05 при използване на двустранен тест). Установиха се различия между мъжете и жените, както и между различните възрастови групи. Въпреки ограниченията на това изследване, констатациите са в съответствие с теорията на транзакционния анализ и могат да бъдът използвани в психотерапията, базирана на транзакционния анализ.
© 2019 Подписаните
https://doi.org/10.29044/v10i2p87
Бележка на редактора: Позицията се публикува тук, с разрешение на Съвета по психотерапия на Обединеното кралство и техните сътрудници, тъй като съдържа интересни и общоприложими гледни точки относно методологиите за провеждане на изследвания.
Препратка: UKCP (2019) https://www.psychotherapy.org.uk/wp-content/uploads/2019/07/NICE-Depression-coalition-position-statement.pdf (посетен на 16 октомври 2019 г.(.
UKCP (2019) https://cdn.ymaws.com/www.psychotherapyresearch.org/resource/resmgr/docs/downloads/StakeholderPositionStatement.pdf (посетен на 16 октомври 2019 г.).
© 2019 Мариявитория Занчета, Лаура Фарина, Стефано Морена и Енрико Бенели
https://doi.org/10.29044/v10i2p4
В основата на това проучване стоят резултати от серия предишни индивидуални тематични изследвания, целта на които е била да се оцени ефективността на методите на транзакционния анализ при лечение на депресивните разстройства на личността. В тази статия ние адресираме проблеми и трудности, възникнали в предишни серии от изследвания, като например: необходимост от време за обучение на група хора за провеждане на херменевтичния анализ, организиране на участието на външни съдии, които да дадат окончателното решение за изследването и справяне с несъответствия между количествени и качествени данни . Това проучване предлага опростен метод за провеждане на херменевтичния анализ, който изисква само един човек, запазвайки валидността на метода. Ние интегрирахме херменевтичния дизайн с прагматичната методология за оценка на случая, за да следваме предварително дефинирани критерии при анализ на качествен материал. Освен това представяме начин за използване на системата на сценария за откриване на промени в депресивната симптоматика и депресивната личност. Тествахме този подход към HSCED (херменевтично проучване за ефикасност на отделен случай) в случая на „Джовани“, 17-годишен италианец с европейски произход, който посети 16 психотерапевтични сесии по транзакционен анализ при терапевт – италианка с европейски произход, специализирала психотерапия с 2 години клиничен опит. Клиентът удовлетворява изискванията на критериите от DSM-5 за умерено тежко депресивно разстройство и генерализирано тревожно разстройство. Това е второто изследване, което оценява ефективността на психотерапията по транзакционен анализ при депресивни юноши.
© 2019 Мариявиттория Занчета, Алесия Пико, Барбара Ревелло, Кристина Пичирило и Енрико Бенели
https://doi.org/10.29044/v10i2p32
Това е последното от проект за седем херменевтични изследвания за ефективност на отделния случай при лечение на депресия с използване на транзакционен анализ. Изследването е част от вторият етап за проверка на италианското систематично възпроизвеждане на резултати от предишни серии изследвания. В тази статия ние адресираме проблеми и трудности, възникнали в предишни серии от изследвания, като например: необходимост от време за обучение на група хора за провеждане на херменевтичния анализ, организиране на участието на външни съдии, които да дадат окончателното решение за изследването и справяне с несъответствия между количествени и качествени данни . Това проучване предлага опростен метод за провеждане на херменевтичния анализ, който изисква само един човек, запазвайки валидността на метода. Ние интегрирахме херменевтичния дизайн с прагматичната методология за оценка на случая, за да следваме предварително дефинирани критерии при анализ на качествен материал. Освен това представяме начин за използване на системата на сценария за откриване на промени в депресивната симптоматика и депресивната личност. Тествахме този подход към HSCED (херменевтично проучване за ефикасност на отделен случай) в случая на „Маргарита“, 56-годишна италианка с европейски произход, която присъства на 16 психотерапевтични сесии по транзакционен анализ с терапевт – италианка с европейски произход и 5 години клиничен опит. Клиентът удовлетворява изискванията на критериите от DSM-5 за умерено тежко депресивно разстройство с тревожен дистрес и критериите SWAP 200 за черти на депресивни, зависими, избягващи и враждебни типове личност с високо ниво на функциониране.
© 2018 Джейн Мария Панчинха Коста
https://doi.org/10.29044/v9i1p43
Забележка: Тази статия е преведена и е публикувана тук с разрешение от REBAT – Brazilian Journal of Transactional Analysis 21: 1, 2011 64-82
Тази статия има за цел да представи нови идеи и разширяване на знанията за емоциите и чувствата в рамките на транзакционния анализ, чрез диалог между Ерик Берн, Антонио Дамасио и Умберто Матурана. От Берн идва водещата рамка на транзакционния анализ и основната концепция за его състоянията. Дамасио говори за разграничението между чувство, емоция и настроение, както и разбирането за организация на работата на мозъка. Матурана говори за значението на емоциите, особено емоцията на любовта, в процеса на човешката еволюция. Този диалог позволява да се види основата за петте базисни емоции, които в транзакционния анализ са: гняв, страх, тъга, радост и любов. Накрая авторите на статията правят предложение за актуализиране на концепцията за его състоянията в съответствие с този диалог.
© 2018 Джули Хей
https://doi.org/10.29044/v9i1p52
Настоящата статия е резултат от подготовката на презентация за обучение по ТА. Първата част от настоящата статия предоставя собствен преглед на литературата, предимно по ТА, в която има препратки към концепцията за психологическите граници и предложена нова рамка за категоризиране на границите: на личностно ниво (вътрешноличностни, лични), междуличностно ниво (междуличностни отношения, семейство, квартал), териториално ниво (област, държава, регион, континент) и планетарно ниво (околна среда, Земя, Вселена). В статията са описани актуални за всяка граница концепции от ТА. Коментарите относно границите на практикуващите водят към втората част на статията, в която се разглеждат психологическите мостове през границите, като например създадените чрез супервизия, както и методите за повишаване на осъзнаването на несъзнаваните процеси. В статията е направен и критически анализ на темата за границите в транзакционния анализ. Статията завършва с представяне на модел, който сам по себе си представлява мост за установяване на контакт.
© 2018 Мери О’Нийл и Дениз Борланд
https://doi.org/10.29044/v9i1p23
Предполагайки, че тормозът включва токсична динамика, която е широко разпространена в съвременното работно място, авторите правят общ преглед на литературата, изследванията и литературата в областта на транзакционния анализ по тази тема, и правят заключение, че има малко документирани доказателства за неблагоприятните въздействия на тормоза върху човека. Те описват опит за използване на интерпретативен феноменологичен анализ (Interpretative Phenomenological Analysis, IPA) за четири човека, които са се самоидентифицирали като подложени на тормоз от мениджър в рамките на тяхната организация, което е било потвърдено с помощта на ревизираната версия на въпросника за отрицателни действия (Negative Acts Questionnaire, NAQ-R). Също така е използван общ въпросник за изследване на преживяване на тормоз, последван от интервю. Анализирани са личните разкази и са идентифицирани три теми и седем подтеми. Получените данни свидетелстват, че участниците са изпитвали чувство на гняв и безполезност, но тези чувства са подтиснати и омаловажени, което се вижда от езика и стила на разказите на участниците. Това води до предположението, че изследваните лица обезценяват своя опит и това впоследствие има ефект върху здравето им. Установено е, че участниците възприемат своите мениджъри като критични и обвиняващи, губят доверие в тях поради предполагаемо нарушаване на техните границите. Участниците също възприемат негативно организацията, ако тя не успее да ги подкрепи – това се разглежда като одобрение на негативното поведение. Получените теми са анализирани с помощта на няколко ТА конструкта, включително обезценяване, житейски позиции, психологически игри, драйвери, минисценарий и сценарий.
© 2018 Дмитрий И. Шустов, Олга Д. Тучина, Татяна В. Агибалова, Надежда Л. Зуйкова
https://doi.org/10.29044/v9i1p5
Статията представя базиран на егограмите анализ на данни от предсмърни писма, осъществен от трима експерти (лекари и PhD, сертифицирани по TA) в извадка от 26 човека (36 предсмъртни писма) в гр. Рязан, Русия, в периода 2000 – 2017 г. Резултатите от проучването показват, че пресуицидната вътрешноличностна активност е доста разнообразна и се развива, като може да варира между онези, които извършват самоубийствен акт и тези, които оцеляват в опита си за самоубийство. Самоубийствата с летален изход се характеризират с повишени нива на Възрастен и Адаптирано дете, докато опитите за самоубийство показват очевидно увеличение на Адаптираното Дете и отрицателен Нормативен Родител. Авторите обобщават, че суицидните лица със сериозни самоубийствени намерения могат да поддържат умерени нива на Адаптирано Дете (страдащи), така че да дадат възможност на Възрастния да натрупва енергия, необходима за извършване на фатален опит за самоубийство. При опитите за самоубийство високите нива на отрицателен Нормативен Родител, насочени към значимите други, може да разпръсне енергията, необходима за завършване на самоубийството. При лицата с нелетални опити за самоубийство егограмите са илюстративни за манипулативния характер на опитите за самоубийство, докато при завършените самоубийства не е така. Егограмите на нелеталните опити за самоубийство и успешните самоубийства в състояние на алкохолно опиянение имат подобно разпределение на нивата на его състоянията, което може да отразява ефекта на алкохола, който пречи на дейността на защитните Родителски субструктури и засилва ролята на отрицателния Нормативен Родител, насочен към собствения Аз или към значимите други.
© 2018 Енрико Бенели, Франческа Вулпиани, Джорджо Кристиано Кавалеро, Винченцо Калво, Стефания Манарини, Ариана Палмиери и Мариявитория Занчета
https://doi.org/10.29044/v9i2p42
Това е шестото от седем херменевтични изследвания за ефективността на отделен случай при лечение на депресия чрез използване на транзакционен анализ. То също така е и част от вторият етап за проверка на италианското систематично възпроизвеждане на резултати от предишни серии изследвания. Терапевтът е италианка с европейски произход и 10-годишен клиничен опит, а клиентът Беатрис е 45-годишна италианка също с европейски произход, която посети шестнадесет психотерапевтични сесии по транзакционен анализ. Беатрис удовлетворява критериите на DSM 5 за голямо депресивно разстройство, тревожен дистрес, със зависими и хистерични черти на личността. Съдиите оцениха представеният случай като приключил с добър резултат: депресивната и тревожна симптоматика са се подобрили клинично и надеждно по време на терапията и тези подобрения са се запазили през цялото време на проследяващия период на наблюдение след приключване на терапията. Освен това в интервюто си след лечението клиентът съобщава за значителна промяна и тези промени са пряко свързани с терапията.
© 2018 Енрико Бенели, Марио Аугусто Прокачи, Антонела Форнаро, Винченцо Калво, Стефания Манарини, Арианна Палмери и Мариявитория Занчета
https://doi.org/10.29044/v9i2p3
Това е четвъртото от проект за седем херменевтични изследвания за ефективност на отделния случай при лечение на депресия с използване на транзакционен анализ. Изследването е част от вторият етап за проверка на италианското систематично възпроизвеждане на резултати от предишни серии изследвания. Терапевтът е италианец с европейски произход и 17-годишен клиничен опит, а клиентът Джорджо е 23-годишен италианец с европейски произход, който посети шестнадесет психотерапевтични сесии по транзакционен анализ. Джорджо удовлетворява критериите на DSM 5 за голямо депресивно разстройство, персистиращо депресивно разстройство, паническо разстройство, агорафобия и зависимо личностово разстройство. Лечението се фокусира едновременно както върху ремисията на симптомите, така и на разрешение на конфликтите, намиращи се в основата на зависимата личност. Съдиите оцениха представеният случай като приключил с добър резултат, който е постигнат в резултат на работата по ключовите личностни конфликти, която работа подобри резултата от лечението и ремисията на симптомите на депресия. Това тематическо изследване на случай предполага, че класическото лечение на депресията може да бъде подобрено чрез разглеждане на конфликтите в основата на личностните черти или разстройства.
© 2018 Енрико Бенели, Марио Аугусто Прокачи, Антонела Форнаро, Винченцо Кальво, Стефания Манарини, Арианна Пальмери и Мариявитория Занчета
https://doi.org/10.29044/v9i2p23
Това е петото от проект за седем херменевтични изследвания за ефективност на отделния случай при лечение на депресия с използване на транзакционен анализ. Изследването е част от вторият етап за проверка на италианското систематично възпроизвеждане на резултати от предишни серии изследвания. Терапевтът е италианка с европейски произход и 5-годишен клиничен опит, а клиентът Серджо е 39-годишен италианец с европейски произход, който посети шестнадесет психотерапевтични сесии по транзакционен анализ. Серджо удовлетворява критериите на DSM 5 за персистиращо депресивно разстройство (дистимия) с меланхолични черти, посттравматично стресово разстройство (ПТСР) с обсесивни личностни черти. Лечението се фокусира върху получаването на разрешение да се забавлява и върху самозащитата. Фокусът при работата бе насочен както към депресивните симптоми, така и върху обсесивните черти. Това позволи да се постигне ремисия на дистимията му в края на терапията. Съдиите оцениха представеният случай като с добър резултат: депресивната и тревожна симптоматика се подобри в хода на терапията и тези подобрения се запазиха при проследяващите наблюдения. В интервюто си след приключване на лечението клиентът съобщи за значителни промени, които бяха пряко свързани с терапията.
© 2018 Мария Реджина Ферейра Да Силва
https://doi.org/10.29044/v9i2p81
Забележка: Тази статия първоначално е публикувана на португалски език като Supervisão em Psicoterapia na Perspectiva da Análise TransacionalREBAT XIV, август 2015 г., 108-119 и е препечатана тук с любезно разрешение на UNAT-BRASIL -União Nacional de Analistas Transacionais –Brasil. Където е възможно, цитатите са коригирани, за да отразяват оригиналните английски публикации, особено за публикации по транзакционен анализ.
В тази статия се разглежда супервизията в клиничната психология, която се различава от педагогическата практика в психологията. Целта е да се разшири представата за супервизията, ролята на супервизора и обучението на психотерапевти в методологията на транзакционния анализ. Супервизията е процес на професионално развитие, който трябва да надгради уменията на обучавания, да развие тези, които липсват, и да разшири потенциала му за постигане на професионален успех, тъй като изграждането на психотерапевтични знания не се ограничава до теоретично съдържание и трябва да включва обучение на практически умения, професионално отношение и етика.
© 2018 Джоана Хеннеман
https://doi.org/10.29044/v9i2p87
Забележка: Тази статия първоначално е отпечатана на португалски език като Rituais como Fomentadores de Autonomia REBAT XXIII, Oct2014 г., 69-80 и е препечатана тук с любезно разрешение от UNAT-BRASIL -União Nacional de Analistas Transacionais- Brasil. Където е възможно, цитатите са коригирани, за да се отразяват оригинални английски публикации, особено за публикации по транзакционен анализ.
За Ерик Бърн, психиатърът, разработил теорията на транзакционния анализ, ритуалът е форма на структуриране на времето, който в малка степен удовлетворява потребността от признание във взаимоотношенията. Тази статия има за цел да се преосмисли отново тази концепция и да донесе за разбирането, че ритуализацията може да се разбира не като подчинение на модели, програмирани от традицията и социалните обичаи, а като действие, което осигурява среда, която стимулира развитието на автономността. Размишленията на авторите в областта на антропологията, психологията и социологията, включително ван Генеп, Терин, Бел, Зоя, Тамбия и Търнър (van Gennep, Terrin, Bell, Zoja, Tambiah and Turner), се използват за илюстриране и обяснение на изучаването на ритуалите като практики, изпълнени със символика и значения. Чрез Елиаде и Бейтсън (Eliade and Bateson) се разглеждат понятията за свещено и посвещение. Автономността, както я възприема Берн, включва способност за осъзнаване, интимност и спонтанност.
© 2018 Витор А Мерхи
https://doi.org/10.29044/v9i2p64
Забележка: Тази статия първоначално е публикувана на португалски език със заглавие „Crescendo em direção à autonomia ou à dependência?-Trabalhando a simbiose na relação terapeuta-paciente não psicótico“ REBATXXII August 2013г., 9-34 и е препечатана тук с любезно разрешение на UNAT-BRASIL -União Nacional de Analistas Transacionais -Brasil.
Симбиозата е концепция, разработена от Шиф и колеги вследствие на нейната работа с клиенти, страдащи от тежки психози като шизофрения. Намерението ни с тази статия е да предложим размисли относно нейната приложимост при работа с нашите непсихотични клиенти в рамките на консултативната практика. Чрез преглед на теориите за развитието (предложени от автори, прилагащи основно транзакционен анализ), ние се стремим да установим възможностите на това, което може да се случи в рамките на първичната симбиоза чрез нейното неразрешаване, във всеки етап от развитието на човешкото същество – от зачеването до фазата на зрялостта. В тази първична симбиоза, когато е неразрешена, ще се развие сценария на човека и ще се оформи матрицата на различните взаимоотношения на зависимост в живота. Разрешаването на това сценарийно поведение чрез използване на терапевтична симбиоза в отношенията терапевт-клиент може да доведе до постигане на автономността по Берн с неговите компоненти на осъзнаване, спонтанност и интимност.
© 2018 Мария Клара Рамос Грохот
https://doi.org/10.29044/v9i2p72
Забележка: Тази статия първоначално е публикувана на португалски език със заглавие: „ Morte e o Processo de Luto: Contribuições da Análise Transacional“ REBAT XXIII, Oct 2014 г., 81-98 и е препечатана тук с любезно разрешение на UNAT-BRASIL -União Nacional de Analistas Transacionais -Brasil. Където е възможно, цитатите са коригирани, за да отразяват оригинални английски публикации, особено за публикации по транзакционен анализ. Бележка на редактора – превода на оригиналното резюме се отнася за траура – португалската дума „luto“ може да се преведе като траур или тъга. В настоящият превод на статията тъгата се използва в по-голямата й част, тъй като има по-широк смисъл в английския език.
Загубата, смъртта и траура са ситуации, с които хората се срещат в различни моменти от живота им. Целта на тази статия е да представи подход към психичната реакция, предизвикана от настъпила смърт или загуба, анализирайки процеса на траур, съотнасяйки го с описанието на петте етапа на Кюблър – Рос (Kübler-Ross) и с обезценяващите нива на Шиф (Schiff). Като се има предвид, че загубата и смъртта се случват в живота на хората и обикновено те са фактор за силен стрес, ние обясняваме етапите на траур, през които преминават скърбящите, за да опишем подробно процеса на скърбене. Може да се обобщи, че работата с процеса на траур, използвайки интервенции , насочени към обезценяването и тяхното свързване с фазите, преживени през този период, се оказа полезна за преодоляване на проблеми в терапевтичния процес.
